ИСТОРИЯ НА ГОБЛЕНИТЕ
Създаването на всеки гоблен е изкуство. Майсторите на ръкоделието притежават изключителен талант , който им дава енергията да творят красота и изящество. Гобленът е вдъхновение! Вдъхновение от възможността да се внесе топлотата, светлината и красотата на заобикалящия ни свят в домовете ни, да се сътвори почти "невъзможното" с ръце и душа , за да се ощастливят любимите хора.
Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени. В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена с преобладаващо присъствие на животни или хора". Още в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на богатите хора. Важни административни сгради в Гръцката империя са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI , XII и XIII век. Това се дължи, от една страна, на използвания материал - вълна, която лесно бива унищожавана от молците, и от друга - на честите разрушителни войни от този период.
Тъканите килими се изработват по два различни начина - хоризонтално или вертикално тъкане. Като материал се използва вълна, а по-късно и коприна и златни нишки. От само себе си се разбира колко скъпи и ценни са били готовите килими. Два са неразривно свързаните фактора при създаването на стенните килими - от една страна талантът на художника, а от друга - талантът на тъкача, който трябва да пресъздаде възможно най-точно рисунката на художника с помощта на тъкачната техника.
През 13-ти и 14-ти век Църквата признава стойността на гоблените изобразяващи притчи от Библията за неграмотните богомолци. Малко от тези гоблени са оцелели до наши дни. Най-старата съществуваща серия е представляващата Апокалипсиса - 6 гоблена, широки 18 фута и дълги общо 471 фута, изработени между 1375 и 1379 година в Париж. Този град е бил център на гобленарството до Стогодишната война (1337 - 1453) - време, през което гобленарите побягват към днешна Белгия и Северна Франция. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. Но също така имат своята утилитарност - служели са като украса на стените на замъците, покривали са процепи и са създавали уединение около леглата. Крале и знатни личности са ги вземали със себе си при пътуванията си от замък в замък, за да си осигурят комфорт и да покажат престижа си. Често гоблените са сменяли собственика си след битка и, ако вратата или прозорецът на победителя се окажели различни по размер, придобитият гоблен е бил срязван или пришиван към друг гоблен. Много от най-известните творби, като например серията "Дамата с еднорога", са били произведени към края 15-ти век в долината на Лоара. По приблизителни данни около 15 000 човека са били наети в този занаят в онези години. Много от тях били странстващи хора, които предавали занаята си от син на баща. Очарователните им "mille fleurs" картини били изпъстрени с малки полски цветя, може би вдъхновени от обичая улиците да бъдат посипвани с цветни листенца през празнични дни. По това време на екип от майстори - баща и син - отнемало около два месеца за изработката на един квадрат от долната част на гоблена. Средновековните гобленари са извличали боите си от растения и животни в гама от по-малко от 20 цвята. Например червеното се е правело от брош, мак или нар, а сърпицата е била източник на синьото ( технология, толкова доходоносна през 16-ти век във Франция, че вносът на сърпица от Изтока е бил наказван със смърт).
Най-известните средновековни картини са били на библейска тема, митове, алегории, (вечно популярния еднорог - символ на чистотата), а също така съвременни сцени, изработващи работещи селяни или ловуващи благородници. Битките са били назначавани от монарсите победители след началото на 1500 година. Великият римски император Карлос V дори е бил придружаван в битките от своя придворен художник, който правел скици на място, за да може по-късно по тях да се направят гоблени. Ловните сцени дават като резултат "свежи" гоблени, изобразяващи зелени пейзажи, по-късно послужили за вдъхновение на романтиците под влиянието на италианската култура. Средновековните гобленари са използвали работни скици, които свободно преработвали с изображение, а понякога и с хумор. По време на ренесанса споменатите скици се превръщат в картини, които биват стриктно копирани от гобленарите. Тези гоблени стават по-скоро истински копия на самите картини, отколкото независими произведения на изкуството. През 1515г. Рафаел е упълномощен от Папата да нарисува серия картини на тема "Деянията на апостолите" за Сикстинската Капела. Характерният начин на представяне на перспектива и композиция довежда до придържането на гобленарството към изобразителното изкуство в продължение на повече от 300 години. Използвани са били най-фини конци в повече от 300 цветови тона. През 1663г., по време на разточителното царуване на Луи XIV, в Париж бива основана фабрика за гоблени, наела над 800 занаятчии за продукцията на гоблени за кралския двор. Други европейски страни последвали този пример и отворили фабрики, работещи за владетелите.Като ярка звезда изгрява Брюксел, превръщайки се в новия център на това изкуство. Голям принос за разпространението и популярността му имат художниците Рафаел и Рубенс. Рафаел с "Жития на апостолите" и Рубенс с новаторските си идеи са законодателите на тъкачеството по това време и извисяват славата на Брюксел до тази на Париж. Когато Луи XIV умира, гоблените му наброяват общо 2 155 броя. Колекцията на Хенрих VIII наброява общо 2 000 гоблена, разпръснати из седемнадесет кралски резиденции. През 18 век стават популярни пейзажите в стил Рококо, характеризирани от дизайните на Франсоа Буше (1703 - 1770), директор на кралските работилници в Бувоа в продължение на 30 години. По негови серии картини са произведени над 400 гоблена. По време на френската революция социалните промени намалили толкова пазара на гоблени, че Френското ръководство заповядало 190 гоблена да бъдат изгорени през 1797 година вместо да бъдат поддържани за реалната им цена. Смятало се, че златните и сребърните нишки имали по-висока стойност. положителното развитие в този период е било изобретяването на стана за жакардови тъкани през 1804г. Така гоблените стават по-достъпни за широкия пазар.
В началото на XVIII век гобленът постепенно престава да бъде "облекло за стените" и все повече се превръща в ценна вещ за дома. По това време гоблените ,създадени по картини на модерните художници - Франсоа Буше и Карло Копел, се поставяли в тъкана рамка около самия гоблен, което придава завършеност и завладяващо впечатление на цялата композиция. С откриването на жакардовата машина, с която много успешно се имитират тъканите килими, настъпва упадък в тази дейност. Но пак през този век благородните дами в кралските дворове, като ценителки на "бялата" бродерия, откриват нова техника на бродиране, на която дават името ГОБЛЕНОВ БОД. Това е обусловено от факта,че готовите бродерии, шити с този бод, изключително много приличат на тъканите гоблени. В днешно време с гобленовата техника се пресъздават стенни килими и картини. Старите майстори от минали векове са отново образец на подражание, както и мотивите, които са останали от старите стенни килими. Шиещият гоблени с основание може да се гордее, че е отдал свободното си време на едно наистина "кралско" удоволствие, а колекциониращият - че се е посветил на едно наистина "кралско" хоби.
